нарциси

нямат спиране...

устремени са към слънце

и към пролет...

закачливо ми намигат

нарцисите жълти,

сякаш тайна знаят

за пролетни усмивки...

на прозореца

 разсад за лофант...

  новите ми сакъзчета....

 усмивка зад прозореца...

 и още една...

:):):)

картофени... не са кюфтета

сварих картофите

и по рецепта за кюфтета ги замесих,

но да пържа на тигана...

ей, това не е за мене,

хем досадно, хем е вредно...

затова идеи ме връхлитат,

за тавата шкаф отворих,

а формата за кексчета ми се усмихна...

значи подобието на кюфтета

там ще се пече ;)

да, ама картофите са много,

хайде, втора смяна във фурната,

картофената плескавица

е специална...

със сусам се тя накипри...

и поръчка за друг път приех...

с повечко сиренце...

:) :) :)

 

зеленото

зеленото...

увеличава се

и все по-пролетно 

се зеленее...

на последната снимка

дрян из храстите жълтее...

обичам го зеленото...

сигурно защото казват,

че успокояващ цвят било 

;)

спокойна съм, нали? 

:):):)

пролетно жълто

пролетно...

слънчево...

жълто...

с усмивка...

:):):)

една бърза вечеря

нали помните онова кисело зеле с киноа...

вариант за вечеря бърза...

тънки резенчета наличен кашкавал,

според желанието е количеството ;)

за минутка в микровълновата,

за да се затопли всичко

и... добър апетит :)

/микровълновата е друга тема, 

търпя критики от наследничка...

може би има право ;)/

първа пролет

ей такава е...

цветна...

свежа...

уханна...

усмихната...

слънчева...

обикновена...

различна...

пролетта...

:)

печен боб

печен боб реших да направя,

ама си измислях, 

щот' си не харесах рецепта от А до Я.

вкусно беше...

пак ще използвам гювеча си

за нещо дето се слага и... забравя...

докато само се сготви...

теменужено

поляна с теменужки...

сини и уханни,

слънчеви и срамежливи...

радост за очите

за пролет зажаднели...

:)

киноа с кисело зеле и хляб с квас

експериментите са в ход,

успехи си отчитам...

киноата измих и кипнах с вода, която изхвърлих,

съдържала нещо си горчиво,

за пръв път я подложих на тази процедура и...

май е за добро...

киселото зеле все още се намира,

отдавна тъй хубаво не е било до време мартенско...

втори опит за хлябът с квас във хлебопекарна,

по-успешен е, 

все още доста плътен,

но препечен на тостера...

мммммм.....

 опитите ще продължават ;)