RSS

сряда, 9 февруари 2011 г.

хлябът у дома



Отдавна се отказах да купувам хляб.
Купувах и не знаех какво купувам.
Така поне знам какво слагам на масата.
Знам какво ядат децата ми.
Хлебопекарната е едно удобство, спор няма.
А и дава възможности за експерименти.
Не е необходимо да казвам,
какво ухание се разнася у дома...
Ухание на хляб, на топлина, на дом...

5 мнения:

Svetla каза...

"Никой не е по-голям от хляба"! Той е основен критерий за стандарта ни на живот. (леко ти завиждам за хлебопекарната, за съжаление аз не мога да й измисля място у дома, иначе ми е мечта; но пък живея близо до фурна и си купувам пресен топъл хляб) ;)

Zvetanka Shahanska каза...

Все по-често срещам хора, които сами си правят хляб!Има 100 хиляди варианта на полезен хляб:)Поздрави и приятен ден, Шаренийка!:)

shareniika каза...

Така е, Светла. Народът го е казал, а днес го забравяме. Да ти кажа и нещо "на ухо" - и за моята хлебопекарна нямаше място, но щом влезе в къщи, веднага й намерих :)
Цвети, наистина вариантите са много, няма никакво ограничение и на нашата фантазия.
Топла и усмихната вечер, момичета!

Кокин каза...

А как си го направила "черен", с боядисано брашно? Или намери от някъде истинско?

shareniika каза...

Е, това е най-трудното, да си намериш истинско брашно. Та затова въобръжението ми проработи - бяло брашно, то поне прилича на истинско, макар без най-ценните си съставки. Добавям пшенични трици, пшеничен зародиш, а нали съм си и умничка и още нещица - овесени трици, слънчогледови семки, сусам, ленено семе - цяло и счукано.
С това се надявам да е по-истински хляба ми от този в магазина.

Публикуване на коментар