Ухае на пролет... Как ухае пролетта?
Ето така:
Радостта на очите от срещата с цветността...Тук - там все още има купчини сняг. Но на припека, където слънцето огрява миналогодишната шума, смелите цветчета на синчеца, ококорени и подредени на стеблото ми показват прелестта си и... уханието... Ами, да... ухае... пролетно, синьо ухание... Несъзнателно поемам дълбоко въздух, за да достигне тази красота до всяка моя клетка... И тя достига... изпълва ме с радост, топлина, ухание, синя нежност... и едно нашепване: "аз съм тук..."
Пролетта е тук, нищо, че все още са първите дни на капризната Марта. Нали е жена като мен, как да й се сърдя. ;) Като знам каква съм аз... ;)
Поемам въздух, този път със съзнание, за да запазя този миг на топлина и синя омая...
.
0 мнения:
Публикуване на коментар